6 авг. 2021 г., 19:55  

Живее в мен... 

  Поэзия
465 8 18

Дали живее в мен едно море?
С вълни от тюркоаз, с гердан от миди
посипани по бряг като сърце,
който със обич само може да се види.

На песъчинки моят дъх дели,
а дъното му е така дълбоко.
Изваяло е от сълзи скали,
като корали - бели и високи.

Понякога е гладко, тихо - лист
и пише му Луната стих от злато
и всеки стих е нежен като бриз
изпълнен с падащи звезди и с лято.

Но има дни, в които ураган
без милост от недрата му извира.
Оставя чуство, че си много сам
и бряг спасителен не се намира.

Дали живее в мен едно море
или сама така си го измисля
душата ми? Но сигурно е, че
ако го нямам - много ще ми липсва.

© Деа Все права защищены

Живеят в мене хиляди тъги,
навързани във ситна медна нишка,
по минали тревоги от преди,
по чувството, че все ще съм излишна.
Автор: Невидимо ...
  508  15 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??