Живее в мен...
Дали живее в мен едно море?
С вълни от тюркоаз, с гердан от миди
посипани по бряг като сърце,
който със обич само може да се види.
На песъчинки моят дъх дели,
а дъното му е така дълбоко.
Изваяло е от сълзи скали,
като корали - бели и високи.
Понякога е гладко, тихо - лист
и пише му Луната стих от злато
и всеки стих е нежен като бриз
изпълнен с падащи звезди и с лято.
Но има дни, в които ураган
без милост от недрата му извира.
Оставя чуство, че си много сам
и бряг спасителен не се намира.
Дали живее в мен едно море
или сама така си го измисля
душата ми? Но сигурно е, че
ако го нямам - много ще ми липсва.
© Деа All rights reserved.
