Живеем като за последно!?

Ето, че започнахме да живеем, като за последно,

и да ви кажа откровено, абсолютно не е вредно!

Болките ни, не са от вируса,а от времето събрани,

мечтаехме, търсехме и накрая от съдбата изиграни!

Защо ли по- рано, така не се изслушвахме и обичахме,

всичко в отсрещния ни дразнеше... и даже го отричахме!

Сега с близките ни, сме много загрижени и така сърцати,

а до скоро заради тяхно величество парите, дори "непознати"?!

Ах, мамка ти и живот, дали за добро или лошо създаден,

чувствам се от всичко & всички, така "евтино" продаден!

Не можах да зарадвам Родителите си, а сега и моите Деца,

ето в моментно отчаяние ,проклинания бълват моите уста!

Живота е една заблуда, защото Той, не ни принадлежи,

разбира се, което пиша, на частично оспорване подлежи.

Моля, сипете ми вино червено и пуснете музика за душата,

Да помълчим и знайте, че истината ще остане нам непозната!

23.03.2020 - Виена

10.57мин... Кризисен Поет..