27.03.2020 г., 23:00

Живеем като за последно!?

638 0 0

 

 

Ето, че започнахме да живеем, като за последно,

и да ви кажа откровено, абсолютно не е вредно!

Болките ни, не са от вируса,а от времето събрани,

мечтаехме, търсехме и накрая от съдбата изиграни!

 

Защо ли по- рано, така не се изслушвахме и обичахме,

всичко в отсрещния ни дразнеше... и даже го отричахме!

Сега с близките ни, сме много загрижени и така сърцати,

а до скоро заради тяхно величество парите, дори "непознати"?!

 

Ах, мамка ти и живот, дали за добро или лошо създаден,

чувствам се от всичко & всички, така "евтино" продаден!

Не можах да зарадвам Родителите си, а сега и моите Деца,

ето в моментно отчаяние ,проклинания бълват моите уста!

 

Живота е една заблуда, защото Той, не ни принадлежи,

разбира се, което пиша, на частично оспорване подлежи.

Моля, сипете ми вино червено и пуснете музика за душата,

Да помълчим и знайте, че истината ще остане нам непозната!

 

23.03.2020 - Виена

10.57мин... Кризисен Поет..

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маестро Митко Хаджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...