7 февр. 2007 г., 13:10

Живей

1.1K 0 4
Съдбата тежките окови влачи.
Животът стоманени мрежи плете.
Мечтите долитат със скорост на вятър,
със скорост на пламък отиват си те.

Ти мислиш, че можеш, ти мислиш, че си,
умът ти с усмивка те мами чевръсто.
Но ти осъзнаваш, че теб те боли,
боли те, а вече е станало късно.

А искаш да знаеш, да бъдеш все най,
и всичко е после, а първо - сега.
Но ето настъпва очакван - не - край!
Защо ли не можеш да върнеш мига.

Разкайваш се, викаш, ела, помогни,
но всичко до теб е така нежелано.
На помощ ти идва ответният вик,
едничкото ехо отвръща ти само!

Обръща ти гръб съдбата, която
обичаше свойто невръстно дете.
Песента бе изпята от сребърно ято,
на твойта молба отговориха с "НЕ" !

И ти съжаляваш, душата лети,
животът те гледа отдолу навъсен.
"Живейте живота, що ви роди,
живейте, преди да е станало късно!" ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...