5 янв. 2007 г., 23:23

Живея!...

660 0 7
Живея!... Но съм полужива
и лазя по земната плът.
Обичана или презирана,
това съм аз и такъв е моят път.

И нямам право да се отрека,
това е моята съдба -
да нося онемяла своя кръст,
без право на обжалване!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти много незаменима Етчи!
  • Така е Гали, ала помисли.
    Когато товара е споделен
    наполовина вече ни тежи.
    С помощ върха е покорен.

    Поздрав и усмивка Гали.
  • Благодаря ти мила Петя!
  • Общовалидно - носенето на житейския кръст ! поздрави, Гале !
  • Благодаря ви 4ар,Ицо и Здравка!
    Живота си е живот и хубав или лош-все с кръст на плещите го живеем!За съжаление той никога не е бил и няма да бъде идеален-или ще има тревоги или нещо ще липсва....
    Нека го изживеем,колкото се може по-добре!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...