5 янв. 2007 г., 23:23

Живея!...

662 0 7
Живея!... Но съм полужива
и лазя по земната плът.
Обичана или презирана,
това съм аз и такъв е моят път.

И нямам право да се отрека,
това е моята съдба -
да нося онемяла своя кръст,
без право на обжалване!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти много незаменима Етчи!
  • Така е Гали, ала помисли.
    Когато товара е споделен
    наполовина вече ни тежи.
    С помощ върха е покорен.

    Поздрав и усмивка Гали.
  • Благодаря ти мила Петя!
  • Общовалидно - носенето на житейския кръст ! поздрави, Гале !
  • Благодаря ви 4ар,Ицо и Здравка!
    Живота си е живот и хубав или лош-все с кръст на плещите го живеем!За съжаление той никога не е бил и няма да бъде идеален-или ще има тревоги или нещо ще липсва....
    Нека го изживеем,колкото се може по-добре!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...