Jan 5, 2007, 11:23 PM

Живея!...

  Poetry
659 0 7
Живея!... Но съм полужива
и лазя по земната плът.
Обичана или презирана,
това съм аз и такъв е моят път.

И нямам право да се отрека,
това е моята съдба -
да нося онемяла своя кръст,
без право на обжалване!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти много незаменима Етчи!
  • Така е Гали, ала помисли.
    Когато товара е споделен
    наполовина вече ни тежи.
    С помощ върха е покорен.

    Поздрав и усмивка Гали.
  • Благодаря ти мила Петя!
  • Общовалидно - носенето на житейския кръст ! поздрави, Гале !
  • Благодаря ви 4ар,Ицо и Здравка!
    Живота си е живот и хубав или лош-все с кръст на плещите го живеем!За съжаление той никога не е бил и няма да бъде идеален-или ще има тревоги или нещо ще липсва....
    Нека го изживеем,колкото се може по-добре!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....