Живея в Пловдив
Защото Бог ме надари с възможността
да дишам въздух, вдъхновен от вековете,
на Вдъхновението ми поникнаха крила,
за да летя над хълмовете с ветровете...
Окъпан в слънчевия дъжд през Май,
Аз цял искря от топлите целувки.
Жита, оризища - от край до край,
Марица нежно гали ги с милувки.
Да, вярно! Пловдив няма си море.
И пристан - кораби да акостират.
Но има синевата на небе
и за това поетите събира!
И времето през Пловдив пак тече
и вековете с него бързо тичат...
за да пребъде увековечен
в спектакъл на театъра Античен!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Милев Все права защищены
