daizy-crazy (Пепа Петрунова)
139 644
23 мая 2024 г., 20:09

Живи цветя 

  Поэзия » Другая
312 11 8

Не ѝ подарявайте живи цветя!

Не ѝ е в стила да се грижи...

Жълтеят и вехнат, където е тя, 

изсъхват, когато се движи.

От вятър на дъжд ги полива с лъжи.

Забравя ги в миг, щом излезе

да тегли света си (тежи, не тежи...), 

привързан към десния глезен. 

 

Домът ѝ е празен капан от вина.

Повярвайте, в никакъв случай

не ѝ доверявайте там живина —

ни бурен, та камо ли куче!

Веднъж ще му хвърли мухлясал комат, 

набързо трохите ще тръсне.

И мигом ще хукне след пустия свят, 

понечил връвта да откъсне. 

 

Завъдила беше прилично добре 

единствено улична котка.

В очите ѝ — жълто безсолно море, 

се рееше, лека и кротка. 

Но нещо отвън я задърпа назад, 

досущ като котва към дъно. 

Оловно самотен, големият свят

я чакаше пак да потъне. 

 

Да, някога беше оранжев балон, 

с конец я делеше от рая.

Съвсем за мушкато бе всеки балкон! 

Съвсем за фанфари накрая... 

А днес се е свил, като черно гюле

се влачи подир на синджира. 

 

Не ѝ подарявайте цвете, че зле

ѝ действа живот да умира.

© Пепа Петрунова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??