Живи цветя
Не ѝ подарявайте живи цветя!
Не ѝ е в стила да се грижи...
Жълтеят и вехнат, където е тя,
изсъхват, когато се движи.
От вятър на дъжд ги полива с лъжи.
Забравя ги в миг, щом излезе
да тегли света си (тежи, не тежи...),
привързан към десния глезен.
Домът ѝ е празен капан от вина.
Повярвайте, в никакъв случай
не ѝ доверявайте там живина —
ни бурен, та камо ли куче!
Веднъж ще му хвърли мухлясал комат,
набързо трохите ще тръсне.
И мигом ще хукне след пустия свят,
понечил връвта да откъсне.
Завъдила беше прилично добре
единствено улична котка.
В очите ѝ — жълто безсолно море,
се рееше, лека и кротка.
Но нещо отвън я задърпа назад,
досущ като котва към дъно.
Оловно самотен, големият свят
я чакаше пак да потъне.
Да, някога беше оранжев балон,
с конец я делеше от рая.
Съвсем за мушкато бе всеки балкон!
Съвсем за фанфари накрая...
А днес се е свил, като черно гюле
се влачи подир на синджира.
Не ѝ подарявайте цвете, че зле
ѝ действа живот да умира.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Петрунова Всички права запазени
