23 авг. 2007 г., 09:46

ЖИВОТ !?

502 0 4
Такъв е човешкия живот. Плува под синьото небе!
Плуваш и ти с мен. По пътя прашен.
Изтича животът. Като пукнато гърне!
Пък очите ти са млади! И пеят стара романтична песен!

Самотен ли си с мен!? Но ти не си в чужда "чакалня"!?
Лудост ли е, че на човек му се живее!? Приеми я!
Плесница не си получавал от приятел. А просто... носталгия.
От живот пулсираш! Не го забравяй и насън дори!

... И тогава няма да тежи. Прахта от забравата...
Вярвай в думите ми! На доверие ги приеми!
... И капка по капка, до безкрая. Да потърсим вечността заедно!
... Скърцане познато, по снега... просто... на любовта отвори!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Невероятно послание е е стихът ти,мила!
    На доверие го приемам и те прегръщам силно!
    Поздрав!
  • Прекрасно,истинско,чувствено...........
  • Пожелавам ви да летите на крилете на любовта,
    без значение под каква форма е тя!!!
    С обич!!!
  • Живот ли бе да го опишеш - важното е , че любовта отваря врати за обичане. А ти си мъдра и прекрасна , Мариолче, мила. С обич.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...