7 дек. 2008 г., 23:15

Живот

699 0 1

Живот

Мина покрай мен

и си замина,

дори за миг не спря -

живот, защо отмина?

 

Видях те, но не тръгнах

аз след теб,

стоях, мълчах и чаках -

какво ли чаках?

 

Ти никога не взимаш

онези, дето чакат,

все трябва да те гоним -

защо не чакаш?

 

Докоснах те за миг -

миг живях,

а после същото -

защо останах тук?

 

Живях наистина,

живях за миг,

живях със тебе само -

усетих ли живота?

 

Усетих го и толкоз

не посмях,

останах и умрях -

а можех ли да живея?

 

Да живея в изгнание,

във страх,

във щастието да живея -

защо ли не живях?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...