7.12.2008 г., 23:15

Живот

695 0 1

Живот

Мина покрай мен

и си замина,

дори за миг не спря -

живот, защо отмина?

 

Видях те, но не тръгнах

аз след теб,

стоях, мълчах и чаках -

какво ли чаках?

 

Ти никога не взимаш

онези, дето чакат,

все трябва да те гоним -

защо не чакаш?

 

Докоснах те за миг -

миг живях,

а после същото -

защо останах тук?

 

Живях наистина,

живях за миг,

живях със тебе само -

усетих ли живота?

 

Усетих го и толкоз

не посмях,

останах и умрях -

а можех ли да живея?

 

Да живея в изгнание,

във страх,

във щастието да живея -

защо ли не живях?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...