Dec 7, 2008, 11:15 PM

Живот

  Poetry » Love
692 0 1

Живот

Мина покрай мен

и си замина,

дори за миг не спря -

живот, защо отмина?

 

Видях те, но не тръгнах

аз след теб,

стоях, мълчах и чаках -

какво ли чаках?

 

Ти никога не взимаш

онези, дето чакат,

все трябва да те гоним -

защо не чакаш?

 

Докоснах те за миг -

миг живях,

а после същото -

защо останах тук?

 

Живях наистина,

живях за миг,

живях със тебе само -

усетих ли живота?

 

Усетих го и толкоз

не посмях,

останах и умрях -

а можех ли да живея?

 

Да живея в изгнание,

във страх,

във щастието да живея -

защо ли не живях?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...