Живот
Животът ми до болка си е мой.
Дори да го оставя, пак ме следва.
Завия ли и той върти завой,
безмълвна ли съм, виж и той немее.
Не съм добър стопанин, знам това
и често го влудявам до задъхване.
Сама съставям луди правила,
които сменям от зори до мръкване.
Хазартно го залагах, неведнъж,
на зар го хвърлях в щури въртележки.
А той ме трае, като верен мъж,
готов да ми прости за всички грешки.
Раних го с не една и две вини,
но прошка да поискам, нямах време.
Понякога, когато вън вали
му давам право дъх да си поеме.
Но е за кратко. После хуква пак
да мери крачки с вятърните мелници.
От сбъднати мечти да чака знак
и да променя всичките ми делници.
Животът си е мой и ме търпи.
Със него си разделяме несретите.
Ударят ли ме, него го боли,
а щом успея, давам му победите.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Господинова Все права защищены
