Живот

Всеки ден отминал е следващата крачка …
Гледаме напред, вървейки всъщност слепешката.
Миговете са ни отброени,
за жалост още от момента, в който сме родени.
Въпрос на гледна точка е как избираме да живеем.
С живота ли се борим или той ни нас владее?
И всеки миг изминал бавно телата състарява,
секунда след секунда времето не чака, не прощава.
Подминаваме по пътя - тегав всеки ден съдбата.
И вместо да се вкопчим в нея, подритваме я,
не правим нищо за да промени нещата.
Захвърлени в ежедневието превърнали сме се в роби.
На духовността поставили сме най-тежките окови.
Без нея сме изгубени – превърнати в бледи сенки,
дишащи, безчувствени, много често oзлобени.
И както всички знаем, забъркани сме от едно тесто,
във вените ни циркулира кръв, не вино.
Не е удачно да си мислим, че сме по-различни.
В крайна сметка, простосмъртни сме всички.
Не трябва да подминаваме със затворени очи нещата-лоши,
мислейки: „На мен няма да се случи“.
Когато ни застигне злото, тогава оценяваме най-скъпото - живота.
Да се научим да ценим всеки подарен ни миг, от нашата предопределена участ.
Това е нещото, което ще помогне ни да променим се всъщност.
Жизнения път на всекиго е кратък, нека да не го изпълваме с мъка.
Оценявайки го, ще се променим самите ние.
Ще погледнем на нещата от различен, нематериален ъгъл.
Сега настъпил е момента да отворим си душите,
да ценим всяка наша подарена стъпка, да се радваме на дните.
И всеки миг отмерен, да опитаме да изживеем пълноценно,
да не се подиграваме с живота, той е свято нещо нека е ценено.