7 мая 2015 г., 22:23  

Живот

530 0 0

Хора, лица, маски, сърца 

фалшиви, криви, грозни, разбити.

Светове, градове, малки селца - 

необятни, празни, от грях пропити.

 

Живот. Неживи и неразбрани,

по средата на бездна една,

търсим, мечтаем, все изгубени.

Живот? Не, само тъга...

 

А другите, горките - нещастници,

усмихват се, обичат, заблудени

сякаш родени да бъдат поклонници

роби на съдба и натрапчиви спомени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бранимир Кирилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...