Хора, лица, маски, сърца
фалшиви, криви, грозни, разбити.
Светове, градове, малки селца -
необятни, празни, от грях пропити.
Живот. Неживи и неразбрани,
по средата на бездна една,
търсим, мечтаем, все изгубени.
Живот? Не, само тъга...
А другите, горките - нещастници,
усмихват се, обичат, заблудени
сякаш родени да бъдат поклонници
роби на съдба и натрапчиви спомени.
© Бранимир Кирилов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
