Хора, лица, маски, сърца
фалшиви, криви, грозни, разбити.
Светове, градове, малки селца -
необятни, празни, от грях пропити.
Живот. Неживи и неразбрани,
по средата на бездна една,
търсим, мечтаем, все изгубени.
Живот? Не, само тъга...
А другите, горките - нещастници,
усмихват се, обичат, заблудени
сякаш родени да бъдат поклонници
роби на съдба и натрапчиви спомени.