7.05.2015 г., 22:23  

Живот

534 0 0

Хора, лица, маски, сърца 

фалшиви, криви, грозни, разбити.

Светове, градове, малки селца - 

необятни, празни, от грях пропити.

 

Живот. Неживи и неразбрани,

по средата на бездна една,

търсим, мечтаем, все изгубени.

Живот? Не, само тъга...

 

А другите, горките - нещастници,

усмихват се, обичат, заблудени

сякаш родени да бъдат поклонници

роби на съдба и натрапчиви спомени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бранимир Кирилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...