Живот

14 окт. 2016 г., 18:10

Поэзия

274 0 0

Извинявай, ама

спри да дишаш!

Много по-забавно е,

ще видиш.

Тая кал по улиците

ме убива,

и калта в душата също.

Задушаваме се бавно

в дъждовете,

и в горещото на парното,

което

не топли студени сърца.

И никой не те пита кой си

и къде отиваш,

в празни дни самотата чисти

света от такива като нас.

Все по-тежко става в дробовете,

да издишат мръсен въздух.

Извинявай, ама

спри да дишаш!

Ще ти стане леко...