5 февр. 2017 г., 18:44

Живот

367 0 0

Не плачи, сърце сломено,

от мъка и самота унищожено,

единствено сърцето е гласа

на съдбата, когато то проговори, 

тогава идва обичта, обичта и 

любовта, а всяка обич е един 

живот, срещнеш ли я, не я 

изпускай, защото тя–обичта 

се среща, трудно и рядко 

по света.

Много щастливи мигове,

много усмивки на лицето, 

много парички в портмонето 

и много любов в сърцето.

А сега нека вдигнем пълни

чаши, за приятелството наше.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Морфа Чамова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...