5 feb 2017, 18:44

Живот

  Poesía
365 0 0

Не плачи, сърце сломено,

от мъка и самота унищожено,

единствено сърцето е гласа

на съдбата, когато то проговори, 

тогава идва обичта, обичта и 

любовта, а всяка обич е един 

живот, срещнеш ли я, не я 

изпускай, защото тя–обичта 

се среща, трудно и рядко 

по света.

Много щастливи мигове,

много усмивки на лицето, 

много парички в портмонето 

и много любов в сърцето.

А сега нека вдигнем пълни

чаши, за приятелството наше.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Морфа Чамова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...