5.02.2017 г., 18:44

Живот

363 0 0

Не плачи, сърце сломено,

от мъка и самота унищожено,

единствено сърцето е гласа

на съдбата, когато то проговори, 

тогава идва обичта, обичта и 

любовта, а всяка обич е един 

живот, срещнеш ли я, не я 

изпускай, защото тя–обичта 

се среща, трудно и рядко 

по света.

Много щастливи мигове,

много усмивки на лицето, 

много парички в портмонето 

и много любов в сърцето.

А сега нека вдигнем пълни

чаши, за приятелството наше.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Морфа Чамова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...