5 мар. 2018 г., 00:29

Живот

539 0 0

Не разбираш дали ще отидеш в ада, когато умреш .

Адът е живота, който живееш.

Адските мъки са любовта която изпитваш.

Любовта трябва да е един от деветте кръга на ада.

Първоначално ти носи най-голямата радост и щастие,

а после ти забива нож в сърцето

и го разбива на хиляди парченца.

Само тя може да те накара да чувстваш,

че умираш отново и отново.

А всички търсят само нея отново и отново,

сякаш искат нарочно да страдат.

Сякаш това ги кара да се чувстват живи.

За това и винаги се влюбват в хора,

който винаги ги нараняват и ги боли,

но въпреки всичко продължават да са с тях.

Все едно някой ги е вързал да

стоят и не могат да се откопчат и да избягат.

Това е един кръговрат,

който се повтаря отново и отново.

Един ад, който никога не свършва,

една болка, която те убива, но имаш нужда от нея.

Това е животът, това е реалността. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Камелия Андонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...