5 мар. 2018 г., 00:29

Живот

538 0 0

Не разбираш дали ще отидеш в ада, когато умреш .

Адът е живота, който живееш.

Адските мъки са любовта която изпитваш.

Любовта трябва да е един от деветте кръга на ада.

Първоначално ти носи най-голямата радост и щастие,

а после ти забива нож в сърцето

и го разбива на хиляди парченца.

Само тя може да те накара да чувстваш,

че умираш отново и отново.

А всички търсят само нея отново и отново,

сякаш искат нарочно да страдат.

Сякаш това ги кара да се чувстват живи.

За това и винаги се влюбват в хора,

който винаги ги нараняват и ги боли,

но въпреки всичко продължават да са с тях.

Все едно някой ги е вързал да

стоят и не могат да се откопчат и да избягат.

Това е един кръговрат,

който се повтаря отново и отново.

Един ад, който никога не свършва,

една болка, която те убива, но имаш нужда от нея.

Това е животът, това е реалността. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Камелия Андонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...