Mar 5, 2018, 12:29 AM

Живот

  Poetry » Love
535 0 0

Не разбираш дали ще отидеш в ада, когато умреш .

Адът е живота, който живееш.

Адските мъки са любовта която изпитваш.

Любовта трябва да е един от деветте кръга на ада.

Първоначално ти носи най-голямата радост и щастие,

а после ти забива нож в сърцето

и го разбива на хиляди парченца.

Само тя може да те накара да чувстваш,

че умираш отново и отново.

А всички търсят само нея отново и отново,

сякаш искат нарочно да страдат.

Сякаш това ги кара да се чувстват живи.

За това и винаги се влюбват в хора,

който винаги ги нараняват и ги боли,

но въпреки всичко продължават да са с тях.

Все едно някой ги е вързал да

стоят и не могат да се откопчат и да избягат.

Това е един кръговрат,

който се повтаря отново и отново.

Един ад, който никога не свършва,

една болка, която те убива, но имаш нужда от нея.

Това е животът, това е реалността. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия Андонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...