Не разбираш дали ще отидеш в ада, когато умреш .

Адът е живота, който живееш.

Адските мъки са любовта която изпитваш.

Любовта трябва да е един от деветте кръга на ада.

Първоначално ти носи най-голямата радост и щастие,

а после ти забива нож в сърцето

и го разбива на хиляди парченца.

Само тя може да те накара да чувстваш,

че умираш отново и отново.

А всички търсят само нея отново и отново,

сякаш искат нарочно да страдат.

Сякаш това ги кара да се чувстват живи.

За това и винаги се влюбват в хора,

който винаги ги нараняват и ги боли,

но въпреки всичко продължават да са с тях.

Все едно някой ги е вързал да

стоят и не могат да се откопчат и да избягат.

Това е един кръговрат,

който се повтаря отново и отново.

Един ад, който никога не свършва,

една болка, която те убива, но имаш нужда от нея.

Това е животът, това е реалността.