Не разбираш дали ще отидеш в ада, когато умреш .
Адът е живота, който живееш.
Адските мъки са любовта която изпитваш.
Любовта трябва да е един от деветте кръга на ада.
Първоначално ти носи най-голямата радост и щастие,
а после ти забива нож в сърцето
и го разбива на хиляди парченца.
Само тя може да те накара да чувстваш,
че умираш отново и отново.
А всички търсят само нея отново и отново,
сякаш искат нарочно да страдат.
Сякаш това ги кара да се чувстват живи.
За това и винаги се влюбват в хора,
който винаги ги нараняват и ги боли,
но въпреки всичко продължават да са с тях.
Все едно някой ги е вързал да
стоят и не могат да се откопчат и да избягат.
Това е един кръговрат,
който се повтаря отново и отново.
Един ад, който никога не свършва,
една болка, която те убива, но имаш нужда от нея.
Това е животът, това е реалността.
© Камелия Андонова Всички права запазени