5.03.2018 г., 0:29

Живот

536 0 0

Не разбираш дали ще отидеш в ада, когато умреш .

Адът е живота, който живееш.

Адските мъки са любовта която изпитваш.

Любовта трябва да е един от деветте кръга на ада.

Първоначално ти носи най-голямата радост и щастие,

а после ти забива нож в сърцето

и го разбива на хиляди парченца.

Само тя може да те накара да чувстваш,

че умираш отново и отново.

А всички търсят само нея отново и отново,

сякаш искат нарочно да страдат.

Сякаш това ги кара да се чувстват живи.

За това и винаги се влюбват в хора,

който винаги ги нараняват и ги боли,

но въпреки всичко продължават да са с тях.

Все едно някой ги е вързал да

стоят и не могат да се откопчат и да избягат.

Това е един кръговрат,

който се повтаря отново и отново.

Един ад, който никога не свършва,

една болка, която те убива, но имаш нужда от нея.

Това е животът, това е реалността. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Андонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...