ЖИВОТ
Раждаме се в името на нещо светло,
в името на нещо свято...
Раждаме се свобода с крилете да усетим
и че живот в гърдите ни се мята.
Раждаме се, за да можем волно
да се усмихнем, дърво да посадим.
Раждаме се щастието да погоним,
обич някому да подарим.
Раждаме се, за да чуем "мама"
от устните на малкия ни син,
раждаме се за целувка само,
във прегръдките на някого да помълчим.
Раждаме се, за да можем с болка
със приятел да се разделим,
раждаме се, за да виждаме до колко
остарели сме и сме останали сами...
Раждаме се, за да може след нас да остане
черна "лентичка-тъга",
име, дата на смъртта ни
и букет от есенни цветя...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марияна Георгиева Все права защищены
