Живот-алгоритъм

Живота – алгоритъм, залъгалка –

побутвам да върви едва-едва.

Самотен ще съм – като ключ в ключалка,

херметизирал всички сетива.

Зациклят дни във водевил безцелен,

пародия със скука съешил.

Неделята – досаден седми делник –

проблемите ми няма да реши.

Надеждата по шева се разпаря

между отпуснатите рамене.

Могъл бих да си тегля сам шамара,

но бузата си да целуна – не.

В прераждане предишно бил съм рицар,

днес – Санчо без магаре, но с корем,

заврян насила в някаква матрица,

от сивата си участ уморен –

съдбата че е писала в папирус

в момент на орисен свой махмурлук

на любовта компютърният вирус

да влезе в алгоритъма на друг.