10 sept 2015, 17:33

Живот-алгоритъм

  Poesía » Otra
568 0 1

Живот-алгоритъм

 

Живота – алгоритъм, залъгалка –

побутвам да върви едва-едва.

Самотен ще съм – като ключ в ключалка,

херметизирал всички сетива.

 

Зациклят дни във водевил безцелен,

пародия със скука съешил.

Неделята – досаден седми делник –

проблемите ми няма да реши.

 

Надеждата по шева се разпаря

между отпуснатите рамене.

Могъл бих да си тегля сам шамара,

но бузата си да целуна – не.

 

В прераждане предишно бил съм рицар,

днес – Санчо без магаре, но с корем,

заврян насила в някаква матрица,

от сивата си участ уморен –

 

съдбата че е писала в папирус

в момент на орисен свой махмурлук

на любовта компютърният вирус

да влезе в алгоритъма на друг.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "съдбата че е писала в папирус
    в момент на орисен свой махмурлук
    на любовта компютърният вирус
    да влезе в алгоритъма на друг."
    От папирус до компютърен вирус... И се е получило. Браво!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...