10 sept 2015, 17:33

Живот-алгоритъм

  Poesía » Otra
574 0 1

Живот-алгоритъм

 

Живота – алгоритъм, залъгалка –

побутвам да върви едва-едва.

Самотен ще съм – като ключ в ключалка,

херметизирал всички сетива.

 

Зациклят дни във водевил безцелен,

пародия със скука съешил.

Неделята – досаден седми делник –

проблемите ми няма да реши.

 

Надеждата по шева се разпаря

между отпуснатите рамене.

Могъл бих да си тегля сам шамара,

но бузата си да целуна – не.

 

В прераждане предишно бил съм рицар,

днес – Санчо без магаре, но с корем,

заврян насила в някаква матрица,

от сивата си участ уморен –

 

съдбата че е писала в папирус

в момент на орисен свой махмурлук

на любовта компютърният вирус

да влезе в алгоритъма на друг.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "съдбата че е писала в папирус
    в момент на орисен свой махмурлук
    на любовта компютърният вирус
    да влезе в алгоритъма на друг."
    От папирус до компютърен вирус... И се е получило. Браво!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...