27 июн. 2010 г., 22:39

Живот – банален, но жесток

666 0 0


 

Живот, ти банален си, но пък жесток -

тъй кратък, дързък и примамлив,

чезне в теб любов, омраза, свят и Бог,

а човек е само един мираж измамлив.

 

И макар че носиш черно-бял воал,

ти винаги отстъпваш пред любимата - смъртта,

и с косата ѝ сечеш без капка жал,

на жътвата се радваш, точно колкото и тя.

 

В тленност ти душите си затворил

като кивот свещените скрижали,

във тях ти свойта грозна тайна пазиш

и телата им отнемаш, щом са я разбрали.

 

Със мен не по-малко си играеш,

на коварната ти табла все съм мат,

като куче срещу щастието лаеш

и пъдиш го далеч от моя свят.

 

Но знаеш ли, предателю живот,

аз нищичко не губя – вечността е моя.

Нима не мечтаех за това до гроб?

Желанието ми изпълни по неволя.

 

А ти в кръговрат един безкраен

ще гониш вечно своята любима,

а тя - смъртта - ще бъде само с мен,

там, където споменът за теб изстива.

 

Знам, че единствено от ревност ме държиш

в гнусната прегръдка на живота,

но мен недей ти да виниш,

че банална съм, но пък жестока!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Касандра Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...