Живот – банален, но жесток
Живот, ти банален си, но пък жесток -
тъй кратък, дързък и примамлив,
чезне в теб любов, омраза, свят и Бог,
а човек е само един мираж измамлив.
И макар че носиш черно-бял воал,
ти винаги отстъпваш пред любимата - смъртта,
и с косата ѝ сечеш без капка жал,
на жътвата се радваш, точно колкото и тя.
В тленност ти душите си затворил
като кивот свещените скрижали,
във тях ти свойта грозна тайна пазиш
и телата им отнемаш, щом са я разбрали.
Със мен не по-малко си играеш,
на коварната ти табла все съм мат,
като куче срещу щастието лаеш
и пъдиш го далеч от моя свят.
Но знаеш ли, предателю живот,
аз нищичко не губя – вечността е моя.
Нима не мечтаех за това до гроб?
Желанието ми изпълни по неволя.
А ти в кръговрат един безкраен
ще гониш вечно своята любима,
а тя - смъртта - ще бъде само с мен,
там, където споменът за теб изстива.
Знам, че единствено от ревност ме държиш
в гнусната прегръдка на живота,
но мен недей ти да виниш,
че банална съм, но пък жестока!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Касандра Всички права запазени