Живот, като река
Животът ми – като реката,
с която стигам своя край.
С Любов и Обич под ръката
душата взема своя пай.
И плувам между двата бряга,
които са добро и зло.
Сърцето между тях се стяга
И пие кръв, като мерло.
И влачи ме водата мътна
от левия до десен бряг.
Вода се пазя да не глътна
във дъжд пороен и във сняг.
В началото с Любов и Обич
преодолявах стръмнини
И казвах си така: бе, Колич
това са твойте съдбини!
С изтичането към морето,
остана Любовта назад.
Но с Обич стигам устиèто,
като спокойствие и хлад.
И мойта мисия се свършва
със свършека на таз река.
И всеки устрем.се прекършва
преди „Амин!” да изрека.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
