Живот, като река
Животът ми – като реката,
с която стигам своя край.
С Любов и Обич под ръката
душата взема своя пай.
И плувам между двата бряга,
които са добро и зло.
Сърцето между тях се стяга
И пие кръв, като мерло.
И влачи ме водата мътна
от левия до десен бряг.
Вода се пазя да не глътна
във дъжд пороен и във сняг.
В началото с Любов и Обич
преодолявах стръмнини
И казвах си така: бе, Колич
това са твойте съдбини!
С изтичането към морето,
остана Любовта назад.
Но с Обич стигам устиèто,
като спокойствие и хлад.
И мойта мисия се свършва
със свършека на таз река.
И всеки устрем.се прекършва
преди „Амин!” да изрека.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Приятели, за хубавите думи към моята творба! Бъдете здрави и вдъхновени!
-
Твоите съдбини, Колич, са да ни радваш с прекрасната си поезия! Бъди жив и здрав!
-
Аплодирам, Колич!
-
Такова е естеството. Не виждам нищо страшно. Поздрав, Колич! Все още пътуваме към морето.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
И моята мисия не свършва
със свършека та таз река
и вливайки се във морето
прегръщам със душата си света....