Ах, колко странно съвършен си ти,
лишен от музика, прегръдки и мечти,
сърцето ти е просто късче порцелан -
не си от никого отхвърлян и от никого желан.

Не си се питал "Кой е другият във мен?",
не си умирал по сто пъти на ден,
не си се борил за обречени цели,
не си стигал до крайни предели.

Не си преследвал години радостта,
не си живял напук на младостта,
не си направил своите грешки,
не си страдал от хорски насмешки.

Нямаш хиляди невидими рани,
не пазиш голи надежди в буркани,
не си скитал самичък в жестокия свят,
не си виждал какво е истински ад.

Ах, колко странно съвършен си ти,
лишен от музика, прегръдки и мечти,
уж твоето сърце е късче порцелан,
а аз живея живот неживян...