Живот означава Жена
Вчера, мили другари, ми светна, че животът красиво блести
сред жените – далечни, кокетни – за които ще пиша творби,
докогато сърцето ми диша и се движи смирената кръв.
Тя, Жената, минава и – виж я! – как сломява поредния „лъв“!
Нежен вихър от нея се носи към прекрасно разбрало сърце,
че Любов не задава въпроси, а е бурно душевно море.
Над косите животът е бебе, а небето е бялата гръд,
пред която рисунка на лебед се търкаля тъговно. Без път.
По шосета жената минава. На градина оставя деца.
За съпруга неверен забравя и в сърцето посява мечта:
да си купи червено червило, да отиде на гости в Париж,
да помаха на двора с ветрило, да забрави суетен престиж.
Ще преборим Сахарите боси. Пред очите ще грейне вода.
Ще живеем без много въпроси и ще пеем за тук и сега!
Края скромно желая да спретна. Ще го кажа, оголил душа.
Вчера, мили другари, ми светна, че Живот означава Жена!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Драганов Все права защищены
