Живот означава Жена
Вчера, мили другари, ми светна, че животът красиво блести
сред жените – далечни, кокетни – за които ще пиша творби,
докогато сърцето ми диша и се движи смирената кръв.
Тя, Жената, минава и – виж я! – как сломява поредния „лъв“!
Нежен вихър от нея се носи към прекрасно разбрало сърце,
че Любов не задава въпроси, а е бурно душевно море.
Над косите животът е бебе, а небето е бялата гръд,
пред която рисунка на лебед се търкаля тъговно. Без път.
По шосета жената минава. На градина оставя деца.
За съпруга неверен забравя и в сърцето посява мечта:
да си купи червено червило, да отиде на гости в Париж,
да помаха на двора с ветрило, да забрави суетен престиж.
Ще преборим Сахарите боси. Пред очите ще грейне вода.
Ще живеем без много въпроси и ще пеем за тук и сега!
Края скромно желая да спретна. Ще го кажа, оголил душа.
Вчера, мили другари, ми светна, че Живот означава Жена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
