Живот пред компютъра
Когато пред компютъра седя,
притиснат от стените неугледни,
аз чакам да се появи сега
красавицата с будните идеи.
Тогава аз започвам нов живот
в квадратните окови на екрана,
а времето със бързия си ход
унило стене, хванато в капана.
Отсреща новият живот кипи,
с неземната си сила ме зарежда,
момичето със черните коси
в света на чудесата ме отвежда
Любов и страст, копнежи и мечти,
разкрити чувства, споделени тайни
и колелото на съдбата се върти,
разкривайки ни пътища безкрайни.
И идва всеки ред и всеки стих,
запълват светлината на екрана
и вечността се слива в кратък миг
от истинската дружба виртуална.
Когато свърши разговорът тих,
светът изгасва в сивото безвремие,
отново съм сред четири стени,
притиснат от коварно ежедневие!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Донко Найденов Все права защищены
