12 февр. 2009 г., 22:44

Живот с решетки

975 0 4
 

Не казвай нищо... моля те, мълчи...

всяка твоя дума е кинжал с отрова...

И изстрели ти носиш в очи.

Не мога... разбираш ли.  Не мога...

 

да върна се в... живот с решетки...

и на стена от „трябва" да се прикова...

С душата си да плащам чужди сметки.

Не мога... не съм родена за това...

 

С длани нежни и с писалка за листа

дупка ще пробия... ще избягам...

Няма. Няма толкова здрава стена,

че в твойта невяра да повярвам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силно ми направи впечатление това твое стихо! Дълбоко, искрено, чувстено, емоционално наситено, търсещо! Поздрав!
  • Хубав стих!
  • Поетеса зад решетки... и вярата не ще да и отнемеш... че има утре...
    Поздрав! Истинско и силно!
  • .."в твойта невяра да повярвам"
    !

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...