Живот си ми...
Живот си ми. Един и тъй потребен...
Вземах те във ръцете си, но днес
не зная аз какво да правя с тебе!?
Отдавна самотата взе превес.
Аз трябва да те нося. На гърба си...
дори да съм прекършена и слаба.
Дори и над смъртта да ме надвесиш
пак трябва да те нося до забрава.
Аз трябва да те пия. Като вино...
Дори и да чернееш, като болка.
Дори и да горчиш като отрова
аз пак ще те изпивам до последно.
Аз трябва да те вдишвам. Надълбоко...
В гърдите ми да да париш, като рана.
Да те усещам, че без теб не мога,
дори със сто живота, във замяна!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анета Все права защищены
