Живот си ми...
Живот си ми. Един и тъй потребен...
Вземах те във ръцете си, но днес
не зная аз какво да правя с тебе!?
Отдавна самотата взе превес.
Аз трябва да те нося. На гърба си...
дори да съм прекършена и слаба.
Дори и над смъртта да ме надвесиш
пак трябва да те нося до забрава.
Аз трябва да те пия. Като вино...
Дори и да чернееш, като болка.
Дори и да горчиш като отрова
аз пак ще те изпивам до последно.
Аз трябва да те вдишвам. Надълбоко...
В гърдите ми да да париш, като рана.
Да те усещам, че без теб не мога,
дори със сто живота, във замяна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
