Oct 26, 2008, 8:27 PM

Живот си ми...

  Poetry » Other
1.2K 1 26

Живот си ми. Един и тъй потребен...
Вземах те във ръцете си, но днес
не зная аз какво да правя с тебе!?
Отдавна самотата взе превес.

Аз трябва да те нося. На гърба си...
дори да съм прекършена и слаба.
Дори и над смъртта да ме надвесиш
пак трябва да те нося до забрава.

Аз трябва да те пия. Като вино...
Дори и да чернееш, като болка.
Дори и да горчиш като отрова
аз пак ще те изпивам до последно.

Аз трябва да те вдишвам. Надълбоко...
В гърдите ми да да париш, като рана.
Да те усещам, че без теб не мога,
дори със сто живота, във замяна!



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...