7 дек. 2006 г., 11:18

Живот със правила

1.1K 0 3

Толкова години живях по твойте правила:
това не може - а това е забранено,
за другото - не е сега момента!
Чаках дълго и много се надявах,
животът най-накрая да се промени.
Вече сили нямам да те моля
и не мога все да ти внушавам,
че жив човек съм и не става
ти да ми налагаш правила.
Прошки давах и себе си лишавах,
лъгах се, че мога  с това
животът ни да променя.
Толкова години - слагам край,
посипвам с пепел един живот,
по твойте правила.
Боли ме много за изгубеното време,
искам, искам  малко свобода!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Михалева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...