7.12.2006 г., 11:18 ч.

Живот със правила 

  Поезия
804 0 3

Толкова години живях по твойте правила:
това не може - а това е забранено,
за другото - не е сега момента!
Чаках дълго и много се надявах,
животът най-накрая да се промени.
Вече сили нямам да те моля
и не мога все да ти внушавам,
че жив човек съм и не става
ти да ми налагаш правила.
Прошки давах и себе си лишавах,
лъгах се, че мога  с това
животът ни да променя.
Толкова години - слагам край,
посипвам с пепел един живот,
по твойте правила.
Боли ме много за изгубеното време,
искам, искам  малко свобода!

© Румяна Михалева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??