7.12.2006 г., 11:18

Живот със правила

1.1K 0 3

Толкова години живях по твойте правила:
това не може - а това е забранено,
за другото - не е сега момента!
Чаках дълго и много се надявах,
животът най-накрая да се промени.
Вече сили нямам да те моля
и не мога все да ти внушавам,
че жив човек съм и не става
ти да ми налагаш правила.
Прошки давах и себе си лишавах,
лъгах се, че мога  с това
животът ни да променя.
Толкова години - слагам край,
посипвам с пепел един живот,
по твойте правила.
Боли ме много за изгубеното време,
искам, искам  малко свобода!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Михалева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...