Живот за живот
Живот за живот
Колко му е
Да седнеш и да започнеш да мяукаш
Докато се разтреперят тротоарите
Защото бездомните само могат да те чуят сега
За мъничко да паднеш
И те стъпкват
Газят те
И те прегръщат да ти кажат
Че всичко ще е наред някой ден
Да не се отказваш
Защото бездомните само могат да те чуят сега
Как плачеш
Колко пък ми е тъжно понякога
За теб
Ръцете ми не спират да търсят топлото
Дали не си го продала
На някого
Грешница
Колко пъти
Сме се наказвали
Духаме срещу вятъра
Да го спрем
Живот за живот
На колене пред тясното където живеем
Колко му е
Да се строполиш на тротоара
И да започнеш да мяукаш
Когато нищо друго не ти е останало
И да копаеш и да легнеш в гроба си
Където с другите цветя ще увяхнеш
Колко му е
Без спомени да останеш
27 април 2012
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислав Илиев Все права защищены
