Живот за живот

28 апр. 2012 г., 23:49

Поэзия

549 0 3

Живот за живот
Колко му е
Да седнеш и да започнеш да мяукаш
Докато се разтреперят тротоарите

Защото бездомните само могат да те чуят сега

За мъничко да паднеш
И те стъпкват
Газят те
И те прегръщат да ти кажат
Че всичко ще е наред някой ден
Да не се отказваш

Защото бездомните само могат да те чуят сега
Как плачеш

Колко пък ми е тъжно понякога
За теб
Ръцете ми не спират да търсят топлото
Дали не си го продала
На някого

Грешница

Колко пъти
Сме се наказвали
Духаме срещу вятъра
Да го спрем
Живот за живот
На колене пред тясното където живеем

Колко му е
Да се строполиш на тротоара
И да започнеш да мяукаш
Когато нищо друго не ти е останало
И да копаеш и да легнеш в гроба си
Където с другите цветя ще увяхнеш

Колко му е
Без спомени да останеш

27 април 2012

Свързани произведения

beti (Бехрин)

2012-06-15T11:50:43+03:00

"Колко му е", наистина...
Eko70 (Веселин Динчев)

2012-05-13T21:45:23+03:00

Поздравление!... В смисъл за изразяването, но дано не продължават все така нещата - да има разрешение... да има изход! Пожелавам!...
valia1771 (Ивон)

2012-04-29T09:51:34+03:00

Страхотен финал! С поздравления!

Живот за живот

Свързани произведения

Комментарии

Предложения