Живота
Извих ръцете на живота,
запуших му устата!
И плеснах го - дано се кротне,
че бръмна ми главата!
Лъжи, натяквания, злоба
ме стискат за гръкляна!
На масова заблуда роби,
се лутаме в мъглата!
И как в това да се намериш,
ка да изплуваш?
Потънал в страхове, трепериш,
нищо не струваш!
Ламтим да трупаме, да тъпчем,
а в нас е празно!
От всичко залък да издъвчем,
а ни е тясно!
Животът ги реди, измисля
тез лабиринти!
Душите ни накуп ги иска
за нищо кинти.
Изгубихме се, оскотяхме.
Какво остана?
Да го прекършим, да го яхнем,
живота скапан!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Все права защищены
