Живота
Извих ръцете на живота,
запуших му устата!
И плеснах го - дано се кротне,
че бръмна ми главата!
Лъжи, натяквания, злоба
ме стискат за гръкляна!
На масова заблуда роби,
се лутаме в мъглата!
И как в това да се намериш,
ка да изплуваш?
Потънал в страхове, трепериш,
нищо не струваш!
Ламтим да трупаме, да тъпчем,
а в нас е празно!
От всичко залък да издъвчем,
а ни е тясно!
Животът ги реди, измисля
тез лабиринти!
Душите ни накуп ги иска
за нищо кинти.
Изгубихме се, оскотяхме.
Какво остана?
Да го прекършим, да го яхнем,
живота скапан!
© Катя All rights reserved.
