21 feb 2007, 23:10

Живота 

  Poesía
560 0 7

Извих ръцете на живота,
запуших му устата!
И плеснах го - дано се кротне,
че бръмна ми главата!

Лъжи, натяквания, злоба
ме стискат за гръкляна!
На масова заблуда роби,
се лутаме в мъглата!

И как в това да се намериш,
ка да изплуваш?
Потънал в страхове, трепериш,
нищо не струваш!

Ламтим да трупаме, да тъпчем,
а в нас е празно!
От всичко залък да издъвчем,
а ни е тясно!

Животът ги реди, измисля
тез лабиринти!
Душите ни накуп ги иска
за нищо кинти.

Изгубихме се, оскотяхме.
Какво остана?
Да го прекършим, да го яхнем,
живота скапан!


© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??