8 мая 2014 г., 23:56

Животе...

727 0 0

Хей, Животе,
я поспри и поне веднъж
в очи ме погледни,
колко време си мълчим,
не разговаряме, дебнем се,
измъчваме се един друг,
ти дума не пророни до сега,
не ме попита: как, къде, защо,
да помогна?
Издигаше прегради и стени,
спускаше мъгли,
тласкаше ме в бездни,
криволичещи пътеки,
кършеше мечти,
полет във висините,
не допусна, забрани,
гледаше ме от страни,
гледаше… и как сърце
поне веднъж не ти се сви?
Не се размекна,
не ме покри или защити!
Все така вървях,
борих се, прескачах,
катерех се, драсках със ръце,
нокти изпотроших, окървавих!
Но не спрях, не се смирих,
прошка не поисках.
Гонех необятните простори,
търсех висини, влюбен
в слънчеви лъчи.
Падах, ставах …
Не допуснах да ме победиш,
смажеш, покориш.
И сега, когато и двамата
сме поуморени,
не е ли време да се поотпуснем, помирим?!
В блажен покой да се порадваме на
Безоблачни, прекрасни дни?!?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Митов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...