8 мая 2014 г., 23:56

Животе...

732 0 0

Хей, Животе,
я поспри и поне веднъж
в очи ме погледни,
колко време си мълчим,
не разговаряме, дебнем се,
измъчваме се един друг,
ти дума не пророни до сега,
не ме попита: как, къде, защо,
да помогна?
Издигаше прегради и стени,
спускаше мъгли,
тласкаше ме в бездни,
криволичещи пътеки,
кършеше мечти,
полет във висините,
не допусна, забрани,
гледаше ме от страни,
гледаше… и как сърце
поне веднъж не ти се сви?
Не се размекна,
не ме покри или защити!
Все така вървях,
борих се, прескачах,
катерех се, драсках със ръце,
нокти изпотроших, окървавих!
Но не спрях, не се смирих,
прошка не поисках.
Гонех необятните простори,
търсех висини, влюбен
в слънчеви лъчи.
Падах, ставах …
Не допуснах да ме победиш,
смажеш, покориш.
И сега, когато и двамата
сме поуморени,
не е ли време да се поотпуснем, помирим?!
В блажен покой да се порадваме на
Безоблачни, прекрасни дни?!?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Митов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....