Нереална реалност,
живот на кинолента.
Погубена младост...
Някой да спре тая лента!
Забравихме накъде вървим,
защо бързаме дори.
И в мечтите вече не летим,
и само самотата ни мори.
Постоянно назад поглеждаме,
напред се влачим без път.
За по-дълбок смисъл не се вглеждаме
и всичко опира до плът. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация