Животът
Нереална реалност,
живот на кинолента.
Погубена младост...
Някой да спре тая лента!
Забравихме накъде вървим,
защо бързаме дори.
И в мечтите вече не летим,
и само самотата ни мори.
Постоянно назад поглеждаме,
напред се влачим без път.
За по-дълбок смисъл не се вглеждаме
и всичко опира до плът.
Грешките си забравяме
и правим ги и пак, и пак.
Искаме всичко, а нищо не даваме,
изпускаме и посления влак!
Поглеждаме вечер към луната –
пълна, тайнствена и бледа
и не можем да видим красотата
ах, колко слепи се оказваме пред нея!
Не се трогваме от малките жестове.
Искаме само пари.
Какво е това детство, бе?!
И себе си мразим дори!
Тази мисъл оставям отворена.
Нека всеки сам за себе си да продължи.
Може за любовта, дълбоко заровена,
или за всички други лъжи...
© Хрис All rights reserved.
